Спомени за Иван Борисов и град Брезник

  Имало едно време едно момиче Аня и едно момче Иво / Иван /. Влюбили се и станали гаджета .След това се оженили.Родило им се и първото дете , сина Георги. След година и девет месеца им се родила и дъщерята  , Диана . Някакси в това междувремие отношенията между "момчето'' и "момичето " се обтегнали ...заради вмешателство от страна  на родителите на момчето . И двамата по своему са имали вътрешни страхове , явно не са могли да говорят зя тях заради възпитанието и морала . В течение на 63 години животът на момчето протекло някакси двулично , имало е неразбиране от неговите родители , отхвърляне и отчуждение . Автор :Диана Ангелова  / Статията ще бъде допълвана / 

На двора при баба Данче и прабаба През почивните дни ходехме при баба Данче (това са годините ,които помня от 5-10 годишна възраст). До портата имаше круша ,в сезона на крушите ,винаги преди да вляза ,си откъсвах по една круша .Бяха много сладки . Подскачайки по стълбите надолу по алеята ,изтичвах пред прозореца и почуквах по стъклото . В предната част на къщата имаше приземен етаж ,малко фойае с големи прозорци.През топли дни слънцето силно напичаше ,но през зимата беше приятно.Там имаше гардеробче ,в което слагах всичките си неща ,с които обичах да играя . Най -Мниго обичах когато още прабаба Люба беше жива и изваждаше от съседната стая шевната си машина .Тогава за първи път се научих да шия на шевна машина ,на онези с ремъка и крачния педал ...с дървен шкаф . На двора ,отстрани на къщата имаше маса ,на която играех. Много обичах да " приготвям кюфтета " ...от кал :) Чешмата беше на метър от масата ,а калта - в градинката с цветя и малини. Задната част на двора беше с алея ...

Сред природата , небесната шир и безкрайността на времето , погледът ти се опитва да поппие всичко наоколо, обонянието - да поеме мирисът на всички тревички , цветенца , животинки ...сетивата ти работят на пълни обороти за един миг на съвършенство - местносттта МЕЧИ КАМЪК ! ловното бунгало в местността МЕЧИ КАМЪК  / хлопатарът нарисува моята майка / Всеки има някакво специално място , което  е специално за него .Едно такова място за моя баща беше Мечи камък , на 10 км.от град Брезник . Имам много спомени от там .Много е красиво .Погледът ти стига чак до сръбската граница . С времето ще допълвам тази статия . Ако и вие имате спомени от Мечи камък , можете да ги споделите с мен на diana_iv_angelova@abv.bg Автор:Диана Ангелова   

              снимка :Диана Ангелова                         Шипките  От първи до трети клас (1986 -1989 ), в   първите дни на учебната година в училището ми СУ "Васил Левски " в град  Брезник  се провеждаше акция за събиране на  шипки .В голям камион ,паркиран насред игрището в двора ,всички ученици изсипвахме събраните шипки . Мало и голямо се втурваше по баирите и поляните да бере шипките .Голяма веселба наставаше .Тук-таме се засичахме със съучениците и гледахме взорко колко са пълни торбите ни. Класните учители ни караха да показваме ръцете си ,та който е с изподрани ръце ,наистина е брал шипки.На когото не са му изподрани ,означаваше ,че някой друг му ги е набрал. Аз много обичам  сладко от шипки. А вие ?

  Козе сирене Супа с целина и картофи Лозови сърми Коприва Пържено с лапад ,щафел ,лук и яйца Домашен крем нишесте Бананаова каша

  Вкусотиите на шефа                                                                  АВТОР : ДИАНА АНГЕЛОВА            предястия,ястия,десерти ,сладка и напитки в домашната кухня на   Иван Борисов Сборни рецепти от домашната кухня на Иван Борисов в гр.Брезник.По различни поводи и срещи в къщи се приготвяха  трепези с различни предястия,ястия и десерти.Книгата започвам 28.05.2021 г.,след 40 дни от смъртта на моя баща. předkrmy, jídla, dezerty, sladkosti a nápoje v domácí kuchyni Ivana Borisova Sebrané recepty z domácí kuchyně Ivana Borisova ve městě Breznik.Při různých příležitostech a setkáních doma se připravovaly hody s různými předkrmy, jídly a dezerty.Z ačínám psát  28.5.2021, 40 dní po otcově smrt. Питка  голяма 16 топки Koláč velký 16 míč подходяща...

  Бърдото,Желязната вода,гр.Брезник 04 м.2012 г. Диана Ангелова и Иван Борисов  /баща и дъщеря /  Татко, тъга има в сърцето ми, тръгна за последно на дълъг път, напусна родния си кът ! Искам да ти кажа последно сбогом,но немога – разстояние голямо ни дели. Ти изпълни в живота си   своите цели !!! Всички за теб скърбим!!! Отиваш на далече, няма да те видим вече. Оставаш завинаги в нашите сърца – ще предадем паметта за теб на нашите деца. Имаме неизречени неща, несподелени мигове и непосетени заедно места ! Ще те помним вечно, ще бъдеш с нас тук и сега, завинаги в нашите сърца! Някоя рецепта ще ми кажеш, решение на задача ще ми покажеш, съвет ще ни дадеш!! Вярвам, хубави моменти да си взел от житейския си път! Вярвам, отново ще сме заедно с мисли за теб в родния кът !!! Ще ни липсваш много!!! Обичаме те безкрайно!!! Ще се видим...               ...